Винаги съм имал чувството, че в плоскостите, опънати над големи части от площад „Урбан Лориц” като защита от дъжд, слънце и сняг, има Нещо особено. Според мен, когато архитектите са проектирали площада, са били вдъхновени от крилата на прилепите. Една нощ, когато се прибирах късно и както винаги вървях под покрива на площада, разбрах какво е това Нещо.
Още от далече забелязах, че този път площадът е по-различен. Като че ли беше много по-тъмен от друг път. Като застанах под покрива, се оказа, че наистина не свети нито един от прожекторите, поставени там да го осветяват от долу. В закусвалните, където по това време обикновено на шиш се върти кабап или на скарите цвърчат наденички, цареше пълен мрак. И като че ли изведнъж плоскостите на покрива потрепнаха. И ето, още веднъж.
Изведнъж усещам как някой ме дърпа за ръката. До мен стоеше момиченце със странна шапчица на главата, а очите й ме гледаха и искряха в мрака. „Ела”, каза момиченцето и ме повлече за ръката. Странната шапчица на момиченцето висеше отзад, а на края й блестеше червена звезда като сигнална лампичка на самолет. „Дръж се здраво!”, извика ми и за мой ужас след няколко секунди се откъснахме от земята и се издигнахме нагоре като балон.
Магически полет
Прелетяхме над покрива, издигахме се все по-нагоре и когато достигнахме височина, от която можехме да видим целия покрив с неговите крила, шипове и зъбери, момиченцето ме помоли да натисна звездата в края на шапката й. Сторих го и плоскостите под нас запламтяха като жарава, която още не се е разгоряла напълно и над която повява лек ветрец. И изведнъж се появи пъстър и бляскав Змей, който мъркаше като котарак и ни гледаше приветливо и с готовност за приключения. „Да започваме”, обърна се към него момиченцето, „нямаме много време. И си запази блясъка за книгите!”
Докато сядахме на гърба на приказното същество, което бе престанало да блещука, момиченцето ми обясни в какво имам честта да участвам: „Веднъж в годината преди Коледа ние с Книжния змей препускаме из града и посипваме всички книги с бляскав прашец. Особено добре посипваме детските книжки.” „Ъ-Ъ-Ъ” – смутолевям напълно объркан от вълнение, „за к-к-к--ак-к- к- во служи т-т-т-ози бляскав п-п-п-рашец?” „Почакай и ще видиш!” каза момиченцето и изсвири силно, с което даде на Змея команда за излитане. Змеят измърка доволно, размаха опашка и тромаво потегли. Но постепенно полетът му стана плавен като на лястовичка, направи няколко игриви кръгчета над площада и после по знак на момиченцето се спусна вертикално през една от вентилационните шахти във вътрешността на Централната Виенска библиотека, която се намира на площад „Урбан Лориц”.
Вълшебството на книгите
Мрачни и безцветни се появиха пред нас тесните и дълги, пусти помещения на библиотеката. На места през процепи и пролуки се процеждаше светлина от улицата. Отново се чу силно изсвирване и Змеят зафуча като ураган из коридорите, издуха книгите от рафтовете и същевременно издишваше искрящ, пъстър прашец, който сякаш успяваше да даде нов живот на книгите. Защото те запърхаха със страниците си като подплашени птици, нещо повече, героите от историите наизскачаха от вътрешността на книгите и проблясваха пъстроцветно. Протягаха се и подскачаха, правеха весели физиономии, премятаха се и танцуваха, щипеха се и си приказваха на най-различни езици, след това млъкнаха и притихнаха и накрая книгите отново започнаха да си ги прибират. Направо ги прилапваха, както рибите лапат стръвта! И след като прибраха всичките си герои, книгите отново кацнаха по местата си на рафтовете.
След като освежихме всяко ъгълче на Централната библиотека с нашето вълшебство, отново се издигнахме през вентилационната шахта и излязохме навън, по моя молба прелетяхме над Вестбанхоф, Мариахилфер щрасе и от там обратно до Урбан-Лориц-Плац, където се разделихме, макар да ми се искаше цяла нощ да летя над града със Змея и неговата спътница. Развълнуван, щастлив и тъжен гледах подир двамата, които се изгубиха в нощното небе.
… и на хората
Когато на другия ден отидох в Централната библиотека – покривът отново си беше както обикновено на мястото над площада и посрещаше дъждовните капки, - не си направих труда да търся следи от бляскавия прашец и от специалното въздействие, което той би трябвало да окаже над читателите в библиотеката, макар че желанието да го сторя ме съпътстваше на всяка крачка. Гледах просто книгите и как те доставят радост на хората, как ги очароват, как ги омагьосват, как ги карат да разговарят, да разширяват знанията си и да задълбочават разбирателството помежду им, при това на различни езици. Коледните празници едва ли биха могли да имат по-хубаво начало.
Интересни линкове към историята
Местоположение на Централната библиотека – Карта на града
Централната библиотека на площад „Урбан Лориц" (на немски)
Виенски библиотеки (на английски)
Виенски библиотеки във фейсбук
Историческа информация в История на Виена Wiki (на немски):
Рисунка: Сандра Бискуп
Текст: Симон Ковачич
Превод: Ана Димова
