Ервин
Беше ранният следобед на 2 ноември 2020 г., понеделник. Ервин, кореняк виенчанин и сервитьор по призвание, загубил работата си заради пандемията, седеше в малкия си апартамент във виенския район Веринг* и нанизваше рула от бяла, розова и жълта тоалетна хартия на въже от стар простор. Три големи опаковки отидоха за това начинание, което не отговаряше много на ограничения му бюджет. Но той просто трябваше да отиде на купона, на който Маргерита го беше поканила през интернет. От една страна, защото Маргерита беше много специален човек. И от друга, защото това събитие изглеждаше тъкмо подходящото за човек като него, който вече се чувстваше ужасно самотен у дома: „Костюмирай се, ела в Тюркеншанцпарк и нека още веднъж да бъдем заедно последната вечер преди ограниченията."
Ервин отпи глътка от кенчето бира, вече третото или четвъртото за днес, и завърза въжето на колана на панталона си. Не беше във възторг от костюма си. "Надявам се, че хората все още помнят, че рафтовете с тоалетна хартия бяха празни през март. Ако не, ще се изложа яко. И какво от това. Не ми пука."
Вера
Вера беше прочела какво е написала във фейсбук Маргерита в събота. От този момент нататък, през целия уикенд тя с настървение правеше огромна диадема във формата на коронавирус. Седнала на кухненската маса, тя моделираше огромна топка пластилин. Този вид работа ѝ доставяше истинско удоволствие и я разсейваше от мислите за родителите ѝ. Най–накрая закрепи от вътрешната част на творението си малки лампички, които грееха през процепите. Вера остана много доволна от произведението си.
Два часа преди началото шествието в 17 часа, тя седна на кухненската маса и си наля чаша червено вино. И в този момент мислите ѝ отново отлетяха при родителите ѝ, които живееха заедно в старчески дом в Горна Австрия. За майка си не се притесняваше, но баща й, който... всеки момент можеше да си отиде от този свят. Колкото и корона–украшения да направи Вера. Очите ѝ се напълниха със сълзи, но тя се взе в ръце, отпи глътка червено вино и погледна през прозореца. „Ще се почувствам по–добре, ако съм сред хора – помисли си тя, – в момента всичко ми идва малко в повече.“
Семейство Скейф
В Сирия Джамал бил хирург и е избягал оттам заради войната. Междувременно във Виена той беше намерил нов дом, близо до Шубертпарк във Веринг. Трудно е да обясниш на хора, които не са преживели война и емиграция, какво щастие е да си седиш на дивана в хола и да се чувстваш в безопасност. Жена му и децата му също бяха в безопасност. Джамал имаше всички основания да е благодарен. Събитието, на което го беше поканила непознатата му Маргерита, му изглеждаше добра възможност да покаже благодарността си. А и децата обичаха да ходят в Тюркеншанцпарк заради многото езера и патиците там.
"Трябва да измислим нещо интересно за шествието в Тюркеншанцпарк" – викна Джамал на Алекс и Лариса, които профучаха край него. "И какво ще правим там, а? Я елате насам! Имате ли някаква идея?" Алекс, по–големият от двамата, се спря за момент, замисли се и радостно подскочи: „Песен, песен, песен!“ "Песен – каза Джамал одобрително – много добра идея, Алекс, много добра идея. А ти?“ – попита Джамал по–малката сестра, която гледаше с интерес, но нямаше намерение да отговаря. "Не знам" – каза Лариса, отиде в детската стая и започна да удря по детското барабанче. Алекс седна на електрическо пиано до нея и започна да свири, като спазваше нейния ритъм, и запя : "Корооона, Корооона, марш в Дунава! Корооона, Корооона, марш в Дунава!" Джамал се спря на вратата на детската и заклати глава. "Каква страхотна песен" – каза той и заръкопляска.
Саймън
Саймън, британски художник, който през годините, прекарани във Виена, се беше отдръпнал от модата и се беше насочил към пърформанса, гледаше на 2020 година само от смешната ѝ страна. Тъкмо целият този фарс около брекзит беше поотминал и ето че на сцената се появи глобалната пиеса, озаглавена „Корона“. И в тази драма упоритостта на британското правителство предизвикваше не просто учудване, а и неразбиране и пълно отхвърляне. А цялата история около Ишгл** беше международният принос на Австрия. Караниците около "системата–светофар" в борбата с коронавируса, смесването на политика и здравеопазване, всичко това показа ясно състоянието на обществото. Интересно време за изкуство.
Трагедия ли, комедия ли беше? Колкото по-дълго продължаваше пандемията, толкова по-трудно ставаше да се даде ясен отговор на този въпрос. До този момент Саймън не беше сигурен на кого да вярва и на кого не. Сега, в началото на ноември, май стана това, за което непрекъснато се говореше през пролетта: претоварване на здравната система, липса на легла в интензивното и на персонал. Появи се нов зловещ термин – триаж***. Какво беше станало през лятото? За първи път Саймън се притесни за себе си, че може и той пострада. Беше страстен пушач, винаги е живял за свое удоволствие и често е прекалявал с някои неща. Ще издържи ли, ако се зарази и ако заболяването се окаже тежко? И какво ще стане, ако трябва да влезе в болница, а там наистина няма свободни легла в интензивното? В този момент Саймън си представи как лежи неподвижно в болнична стая с кислородна маска на лицето, вързан за машината, която го поддържа жив. Специфичното му чувство за хумор се беше изпарило, седеше тъжно, гледаше с тревога към хазяина си навън пред прозореца и не издаваше звук.
Саймън си спомни за постинга на някаква Маргерита, който му се беше мернал тази сутрин. Трябвало да бъде някакво карнавално шествие. "Ще отида там като смъртта, с черно наметало и с коса. Ще бъде супер! Зловещо! И честно. Ще импровизирам. Вместо коса ще взема метлата от къщи."
Жужана
Жужана беше медицинска сестра и от години сновеше между родната Унгария и Австрия. Работата ѝ харесваше, а и досега се справяше добре с отговорностите и натоварването. Тази година обаче почувства, че изискванията почват да я натоварват и да я изморяват. Всички тези ограничения по границите, тестовете за корона, непрекъснатата промяна на разпоредби и мнения на експерти, както и носенето на маски, я изтощаваха. Най-тежко ѝ беше постоянното притеснение, че въпреки спазването на всички хигиенни изисквания можеше да зарази или даже да стане причина за смъртта на човека, за когото се грижи. Това не бива да се случва. Но ако все пак се случи и се докаже, че е нейна грешка, какво би означавало това за бъдещето ѝ? Ще може ли да продължи да работи?
Г-жа Хазанович, която Жужана гледаше от няколко месеца, беше заспала, докато гледаше телевизия. Жужана седеше до нея, но така се беше увлякла по картините, гласовете и лицата, че напълно забрави да ѝ каже, че иска да се поразходи днес. Доста обезпокоителна грешка. Денят беше толкова хубав, може би последният наистина топъл ден за годината.
Сега Жужана стоеше до дъската за гладене, гледаше през прозореца и видя, че слънцето бавно се обагря и клони към залез. Ако все пак искаше да излезе, трябваше да го направи веднага. Изключи ютията, написа бележка, мина на пръсти през хола и я остави на малката масичка, така че г-жа Хазанович да я види, когато се събуди. Жужана се облече и забърза надолу по стълбите. Тръгна по пътеката към близкия Тюркеншанцпарк. Там искаше да отиде до големите чинари, под чиито могъщи корони сякаш се съживяваше и се чувстваше истински щастлива.
Първата участничка
Когато Жужана влезе в Тюркеншанцпарк, там я посрещна млада жена, накичена с огромен гердан от малки бели лампички. В ръката си държеше табелка, на която с шарени букви пишеше „Шествието на Маргерита“. „Ще дойдете ли с нас?“ – попита младата жена, а очите ѝ грееха. "Не – отговори Жужана и се загледа в табелката. – Маргерита, това сте вие?" "Да, точно така, аз съм Маргерита." "И какво е това шествие?" "Просто разходка с много хора. Надявам се, че скоро тук ще се появят костюмирани хора. И тогава ще се разходим заедно из парка." Маргерита се усмихна широко, Жужана кимна благосклонно и също се усмихна. „Всичко хубаво тогава“ – каза тя и се запъти в обратна посока.
"Хайде с нас – каза Маргерита – тръгвайте. Искаме заедно да се порадваме на живота и на хубавата компания в тези трудни времена." Жужана се спря, обърна се към Маргерита, след това погледна в далечината, където се виждаха големите чинари, погледна пак към Маргерита и каза: "Много сте мила. А днес е специална вечер. Идвам с Вас." Маргерита подскочи от радост и Жужана и оформи устни в целувка. "Вие сте първата и сте истинско съкровище!"
Идеята е успешна
В този момент иззад ъгъла се показа Ервин, спря се, погледна към въжето с рулата тоалетна хартия, което висеше на колана му, и доволен продължи напред. „Здравей!" – поздрави го Маргерита. – Ервин! Чудесно е, че дойде!" Ервин отпи от кенчето бира и поздрави жените с дълбок поклон. "Щом ме вика Маргерита, се явявам. Между другото, ако някой иска да отиде до едното място, имам достатъчно тоалетна хартия." Ервин се обърна, повдигна въженцето и намигна хитро към тоалетната хартия. "Успях да намеря малко за всички." "Мисля, че идеята е страхотна. Даже само заради това си струваше цялата организация." Ервин се огледа. "Ама не сме много засега." Жужана погледна към Маргерита, която спокойно сви рамене. "Ще дойдат, ще дойдат." "Ще видим" – каза Жужана, смесвайки виенския диалект с унгарски, и погледна хитро към Ервин и Маргерита.
Смъртта
И тогава се появи Саймън, увит в голямо черно покривало и с метла в ръка, към която беше прикрепил няколко ножа и вилици. След него вървеше група младежи, които оглеждаха джуджешките си шапки, украсени със самоделно направени сферички на коронавируса. "Здравейте! Добре дошли! – поздрави ги Маргерита. – Точно навреме сте!" Саймън се обърна към Ервин, Жужана и Маргерита с гримираното си лице, ококори се и промълви с дълбок, зловещ глас: "Ще ми паднете, ще ми паднете. Наоколо броди Корона, най-скъпият ми най-добър приятел. Всички ще ми паднете в ръцете." "Разкарай се", каза Ервин и замахна с крак към задните части на Саймън, сякаш иска да го ритне. А той пък пое играта, обърна се към Ервин и му изръмжа застрашително. "И ти с косата си добре дошъл" – каза величествено Маргерита и протегна царствено ръка към него, влизайки в играта. Саймън извади жълта картонена кутия с надпис „Корона“. "Искате ли щипка от любимата ми прашец?" "Махай се!" – заповяда Маргерита и му показа с ръка накъде да ходи. "Тъй де – пошегува се Ервин. – Бързо, бързо изчезвай."
Нова виенска песен
Откъм входа на Тюркеншанцпарк се появиха още хора, дегизирани с мигащи дяволски рога, масажни топки с бодли, риби таралеж и други интересни аксесоари, направени с много фантазия, които напомняха за пандемията. Лариса и Алекс се появиха, изпяха „Корооона, корооона, марш в Дунава“, докато биеха по барабаните си. Спряха до Ервин и заразглеждаха с интерес и леко объркани въжето, прикрепено към панталона му. Джамал и съпругата му Алия, със залепени бели бради като на Дядо Коледа застанаха до тях и попитаха Ервин какво означава маскировката му. Маргерита се запъти към тях. "Радвам се, че дойдохте и то с децата си. Песента е просто хит!" Алия и Джамал поздравиха с лакът Маргерита. "Благодарим Ви за страхотната идея. Алекс и Лариса сами измислиха песента!" „От нея трябва да се направи типична виенска песен“, отбеляза Ервин. Жужана погледна с умиление към двете деца.
Пространството зад входа на парка бавно се изпълваше с народ, хората започнаха да се разделят и се проточиха на върволици по алеите, водещи към вътрешността на парка. Беше се стъмнило вече. Светлините на маскираните блещукаха, във въздуха се носеше глъчка, покрай насъбралите се тичаха малки деца, бутаха се в тях или нетърпеливо ги дърпаха за ръкавите.
Кралицата на короната
Шепот, смях и ръкопляскания преминаха през тълпата, когато от ъгъла се появи Вера с ярко светещия картонен коронавирус на главата си. Маргерита плесна възторжено с ръце и викна: "Кралицата на короната пристигна. Каква чест!" Вера вдигна ръце и се завъртя в кръг, за да могат да я видят от всички страни. Саймън застана до нея и размаха заплашително косата си над главите на събралите се. В отговор се чуха освирквания, смях и ототкъслечни аплодисменти.
Маргерита застана в центъра на групата, оформи с ръце рупор пред устата си и се провикна: "Добре дошли отново! Казвам се Маргерита. Ужасно се радвам, че дойдохте! Очевидно посланието ми е стигнало до всички вас. Нека днес още веднъж да бъдем заедно, да се веселим и да се наслаждаваме на живота. Ние не сме сами, въпреки че понякога се чувстваме така. Ние сме много и заедно ще издържим. Хайде да тръгваме и да се насладим заедно на тази прекрасна топла ноемврийска вечер! И моля ви, спазвайте необходимата дистанция!"
Шествието потегли бавно. Чуха се викове „Накъде?“. „Към големите чинари!“ – извика Жужана и се изкикоти, изненадана от дързостта си. Маргерита я погледна, а очите ѝ се смееха. „Усещаш ли го?“ – попита тихо Маргерита. "Да, усещам го – каза Жужана, – усещам го."
* Веринг (18. виенски район) – престижен жилищен квартал в един от най-зелените райони на Виена. Склоновете на Виенската гора на запад са популярно място за пикник и туризъм. Обширният Тюркеншанцпарк е един от кварталните паркове с езерца, детски площадки и наблюдателната кула Паулиненварте. Има идилични кътчета като Пьоцлайнсдорф и квартали с по-градска атмосфера като гъсто населената източна част на района.
** Ишгл – австрийски ски курорт в Тирол и една от най-посещаваните алпийски ски зони, в която през сезона се струпват няколко хиляди скиори дневно. Мнозина смятат, че от там е тръгнало разпространението на инфекцията със SARS-CoV-2 в Европа.
*** Триаж (от френски „trier“: сортиране, подбор) – медицинска процедура, която се използва в спешната медицина и дава възможност на лекарите да класифицират пациентите според степента на нараняване и прогнозата.
Интересни линкове към историята
Местоположение на Тюркеншанцпарк – wien.at – карта на града
- Тюркеншанцпарк (английски) – wien.gv.at
- Тюркеншанцпарк (немски) – Историческа справка в История на Виена Уики
- Информация за коронавируса (PDF) (български) – wien.gv.at
-
- Рисунка: Сандра Бискуп
- Текст: Симон Ковачич
