Станко от София, висок, снажен мъж на 45 години, ерген, заминава на конгрес във Виена. Пролет е, топло и слънчево. Но по-важна от конгреса за Станко е възможността отново да прекара няколко дни във Виена, града на детството и юношеството му. Родителите му са работили там като учени и когато узнават за пътуването му, го засипват с имена на места и хора, които непременно трябва да посети. Дни наред, преди да излети, Станко се опитва да си представи доколко може да се е променила Виена. И веднага осъзнава, че от все сърце му се иска най-вече да види отново „старата махала” в Йозефщат, в която е отраснал.
Пътешествие в детството
И още щом приключи с професионалните си задължения, Станко отиде там. Развълнуван, тръгна нагоре по Йозефщетер Щрасе, която минава през целия неголям район Йозефщат от изток на запад, сърцето му радостно затуптя, докато се разхождаше край витрините и къщите, край които се бе разхождал и като малко момче. Дори трамваят, сякаш специално за него, надаваше острия си сигнал.
После зави по Ланге Гасе, където някога беше живял с родителите си, а там все още си стояха ниските барокови сгради със сводестите си портали, ресторантът на ъгъла, макар и с нова мазилка, не бе загубил нищо от някогашния си уют. Как може само да се трогне човек от безмълвните стари сгради! Всичко, което някога бе видял и преживял, сякаш отново се завърна паметта му, някакво мощно чувство се надигна у него и очите му се напълниха със сълзи.
Нов паваж
Когато чувствата му се уталожиха и дишането му се успокои, се загледа по-внимателно наоколо и забеляза, че улица Ланге Гасе всъщност доста се е променила.
Видя паваж вместо асфалт, по-малко коли, растителност. Направо на тротоара имаше малко кафене с пъстри маси и столове. Цялата улица бе равно павирана от край до край, беше по-скоро нещо като площад, а не истинска улица. Някак по-тиха беше станала, приличаше малко на селска уличка. Удивително. Всъщност Станко би предпочел всичко да си е такова, каквото го помнеше от преди 25 години, но разбираше, че промените са се отразили положително на улицата и че тя е станала още по-хубава.
Момичето в кафенето
Ето я къщата, в която някога всеки ден влизаше и излизаше. Входната врата беше непроменена. Като ученик, преди да се качи горе в жилището им, набързо изблизваше последните лимонадени таблетки, които му бяха останали.
И пред същата тази врата стоеше като пребито куче, след като за първи път бе ходил на среща с момиче, с Юлия, голямата му любов, бяха ходили в кафене Щроци, на съседния ъгъл. Там Юлия най-неочаквано му заяви, че е твърде голям за нея и не иска повече да се срещат. А той, вместо да й каже какво мисли, седеше безмълвен и засрамен, дори накрая й плати ябълковия сок. По-добре никога да не беше срещал Юлия, защото след този случай винаги изпитваше някакъв страх в отношенията си с жени. Или може би си въобразяваше?
Старият съсед
Станко потърси на вратата звънеца с името „Вранек”. Натисна копчето. Обади се мъжки глас.
- Аз съм, Станко. Ти ли си, Щефан?
- Станко ли? Оня Станко?!
Двамата приятели от детинство се прегърнаха, потупваха се по раменете, шегуваха се с външния си вид, хванати за ръце минаха през антрето и влязоха в дневната. Имаха много неща да си разказват. А нямаха много време, защото Щефан вечерта имаше ангажимент. Когато Станко стана да си тръгва, хвърлиха един поглед и в детската стая, където двамата бяха прекарали в игри толкова прекрасни часове. Сега стаята беше царството на Лили, дъщерята на Щефан.
Щефан попита Станко дали има деца.
- За целта първо трябва да имам жена.
- Още ли не си се излекувал от Юлия – пошегува се Щефан.
- Искаш да ме изгониш ли? – отвърна Станко. – Нека да говорим за нещо друго.
Споделеното пространство буди надежда
Щефан се съгласи и смени темата.
- Как ти се вижда новото пространство?
- Новото какво?
- Новата споделено пространство, преустроената улица Ланге Гасе.
- А, да, мисля, че е станало много добре.
- Нямаш си представа колко усилия бяха нужни да бъдат убедени хората да приемат този проект. Всички се притесняваха, че няма да могат да стигат до дома си с кола и че няма да има места за паркиране.
Станко отвори прозореца.
- При допитването на гражданите обаче 56 процента гласуваха за споделено пространство.
Щефан сияеше.
- Преустройството наистина се е получило – каза Станко, който гледаше през прозореца към движението по улицата. – Кой знае, може пък този път в споделеното пространство наистина ще срещна жената на моя живот? Може би …
Чаша ябълков сок
- Виж какво – каза Щефан, - тази вечер имам среща в гръцката кръчма с моята приятелка Сара. Идваш с мен, ще ви запозная. Имам чувството, че може и да се харесате.
- Тази вечер ли? Не, не, не това имах предвид.
- О, я стига, ще бъде много весело.
- За теб, може би. Не, не. Тази вечер нямам настроение, тази вечер искам да се отдам изцяло на миналото.
- Станко! Ти сега си тук в споделеното пространство! Тук дори хората, които обичат коли, с уважение се отнасят към велосипедистите. И обратно! В това пространство са възможни неща, за каквито на други места можеш само да си мечтаеш! Така че не изпускай този шанс!
Станко се засмя:
- Все същият си, Щефан! Дай да те прегърна! Ще дойда!
В седем без пет Станко и Щефан се разположиха в ресторант Трилоги и си поръчаха по нещо за пиене. След десет минути в заведението влезе Сара и не след дълго Станко имаше чувството, че с огромно удоволствие би почерпил тази жена с чаша ябълков сок.
Интересни линкове към историята
Местонахождение на споделеното пространство Ланге Гасе – wien.at-картата на града
Столична община
Meeting Destination Vienna (на английски) – Общинско предприятие "Виенски туризъм"
Исторически сведения в онлайн енциклопедията Wien Geschichte Wiki на немски език:
Рисунка: Сандра Бискуп
Текст: Симон Ковачич
Превод: Ана Димова
