При моите баба и дядо във Виденхоферхоф никога не е скучно. Те имат най-готиния балкон на света. Можем по цял ден да гледаме надолу към къпалнята Конгресбад, над високите дървета. Виждаме и когато момчета или момичета се прекачват през оградата, за да влязат в къпалнята.
– Преди това се случваше непрекъснато – казва баба. – И аз съм го правила – казва тя, – ами като нямах пари. А наистина бедните деца персоналът на къпалнята пускаше без билет.
Дядо по цял ден седи в шезлонга си на балкона и пие вода с лимон, кафе, а вечер – вино. Чете вестник и после заспива. Баба му прави кафе в кухнята, а аз го нося на дядо навън. Държа чашата с две ръце и внимавам да не се спъна. Кафето весело се плиска из чашата. Кафето се разлива извън чашата и се стича в чинийката. После дядо слага чашата върху вестника си и изсърбва кафето от чинийката. При това сърба много силно, толкова е вкусно кафето от чинийката.
Благодарният и Силната
Много обичам да ходя при баба и дядо, защото винаги намират време за мен. По цял ден са си там. Изобщо не излизат от къщи, а когато все пак излизат, ме вземат със себе си. Когато вали, пак можем да сме на балкона, понеже балконът е покрит. Дядо ми е много благодарен на баба, че е била толкова нахална при раздаването на жилища. Жилището с балкона в последния момент е щяло да бъде дадено на друг, но тогава баба ми вдигнала въстание.
Баба е много силна. Тя е ниска, има яки ръце и бичи врат. Дядо казва още, че тя е много силна, но само когато баба не е наоколо. Когато баба е там, дядо почва да дава акъл и се прави на по-силния. Но най-хубавото е, че двамата много се разбират. Толкова отдавна са на тоя свят, казват те, че не се карат вече за разни глупости, както правят мама и тате. Те наистина никога не се карат, баба и дядо, и слава богу и двамата са още горе-долу здрави.
Аплодисменти за скачача от кула
Дядо има славно минало като скачач от кула в Конгресбад. В дневната са окачени негови снимки. Черно-бели. Ето там стои с протегнати ръце на десетметровата кула, а косата му е зализана назад, сякаш намазана с олио. Много е мускулест на снимката и изглежда силно загорял. Лицето му е много съсредоточено.
Дядо казва, че хората силно викали и ръкопляскали, когато скачал от кулата. Всички се изправяли и заставали около големия басейн. По онова време в Конгресбад е имало само един басейн. Сто метра дълъг бил. А водата била много студена. Някои оставали да си лежат и наблюдавали дядо легнали. Спасителят изключвал музиката, всички млъквали и тогава дядо скачал, завъртал се, правел салта, изпъвал се и се гмурвал във водата отвесно като дъска. И после избухвали аплодисментите.
Гимнастика в дневната
Хрумна ми забавна идея. Нагласих за дядо една табуретка в дневната и го попитах дали може да скочи от там. Отначало той не искаше да стане, а да си седи в удобния шезлонг на балкона, но аз го дърпах и му се молих, докато най-накрая дойде и много внимателно се покачи на табуретката. Той наистина вече е много, много стар.
– Браво – извиках аз и плеснах с длани. – А сега си протегни ръцете, дядо! – викнах аз и дядо си протегна ръцете, олюля се силно, но после от само себе си протегна глава напред и погледна толкова съсредоточено, колкото на снимката, а аз ръкоплясках и тропах с крака по пода.
И тогава влезе баба и попита:
– Какво става тука?
После видя дядо, прихна да се смее и плесна с ръце, но дядо не ѝ позволи да го разсее, протегна ръце и крака още малко и после скочи. Баба извика и искаше да хване дядо, но дядо се приземи сигурно като ски скачач.
– Виждаш ли? – рече дядо. – Не съм се отучил!
Изстрели през февруари
Понякога дядо си спомня, как от Конгреспарк е стреляно по Зандлайтенхоф. Когато се чуе гърмеж, той автоматично се сеща за изстрелите. Може да е някой ауспух, капак, прозорец или пък ако вятърът затръшне някоя врата в жилището. Той бил още дете, когато е стреляно. Живеел с майка си в една странична уличка. Било тихо, после се чули викове, после се стреляло. Имало и загинали хора. Съвсем наблизо – там, където хората днес излизат на разходка със своите кучета и минават с колите си.
– Ама какво са направили? Хората от Зандлайтенхоф? – попитах веднъж дядо.
– Имали различно мнение – каза дядо.
– И затова са стреляли по тях?
– Да, понякога е така, за съжаление.
– А може ли пак да се случи?
– Всичко е възможно, но се надявам да не стане.
Баба каза:
– Дядо и аз сме преживели много лоши неща, затова сме недоверчиви. Едно обаче ще ти кажа: хората никога не бива да стрелят по хора. Затова сме хора, за да си говорим.
Принципи и носталгия
В Конгресбад най-много обичам пързалката. Тя е дълга, има много завои и накрая пързалката продължава и под водата. Харесват ми и жълтите кутии в съблекалнята. И многото червени и бели дъски. Дядо ми обича да седи горе в барчето и да гледа надолу към басейна. Там много хора лежат на поляната. И има пътека под високите стари дървета от басейна нагоре към барчето. Много неща са си такива, каквито са били преди, но има и много, които са се променили. Старите приятели на дядо го напускат. Останаха съвсем малко. На снимките в дневната всички те са млади и весели, а когато днес се срещат в къпалнята, вече са стари и весели.
На баба много бързо ѝ омръзва, когато седи с възрастните хора, макар и тя самата вече да е възрастна, и предпочита да поплува. И днес плува все още много спортно, с плувна шапка и очила. Тя има една приятелка досущ като нея. И двете не се държат като изискани дами. Казват, каквото мислят. Правят, което смятат за правилно. Те наистина са много силни жени.
Интересни линкове към историята
Исторически сведения за миналото на Виена в Уикипедия (немски):
Рисунка: Сандра Бискуп
Текст: Симон Ковачич
